Постинг
01.10.2009 13:18 -
ДУМИТЕ
ДУМИТЕ
"Who needs touch when you"ve got words?"
(K. D. Cobain)
Думи, думи, думи. Главата ми е гроб на нечути слова. На погубени мисли и чувства. Със свръхсветлинна скорост възбудено гъмжат думите в нея. Светкавично се стрелкат напред-назад пиктограмите. Щуро се кискат с мегахерцови писъци транссенсуалните евфемизми и криптографските каламбури. Думите са всесилни и безотказни. Парчета сурова енергия, с които мога да направя всичко. Мога да загребвам дълбоко и напосоки с шепите на мисълта си безформени късове ектоплазмен хаос. Мога да ги моделирам като емоционален пластилин. Мога да им вдъхвам живот и да концентрирам и фокусирам скритата сила, от която са изтъкани. Мога дори да построя цял резервен свят, в който ти да живееш. Своеобразен резерват за последната жива химера. Но лабиринтът от мрачни нагънати мозъчни пасажи не е подходящо място да се загубиш. Там недоокастрените думи по ъглите на кривогледите коридори бръснат като едра шкурка, а и нещо би могло да те намери. Там глъч от далечни гласове прокънтява от време на време със сухия звънтеж на бивши стъклени изделия, гротескно изкривен от нелогичното ехо до патологично непоносима какофония, която като бръснач нацепва времето на гърчещи се кървави секунди. Думи, думи, думи. Главата ми е бездънна черна дупка, пълна с двусмислени думи и кърпени изречения, три синджира инверсии и осцилиращи образи, спираловидни синусоиди от съскащи силогизми и спонтанни семантични екстраполации. Крадешком се промъкват в нея призрачни прилагателни и безподложни пароксизми, параболични хиперболи и съсухрени сравнения. Конвулсивно се гърчат като някакви пияни пиявици недооглозгани глаголи, парализиращи прилагателни потръпват примамливо, а лингвогенетически несъвместими словоформи се сливат в буквални буквени съвкупления, зачевайки уродливи зародиши на инцидентни инцестицидни игрословици и абнормални анаграми, автономно мутиращи метафори и привидно парадоксални постулати. Думи, думи, думи. Думи, които ще жигосат безпощадно неподготвения ти изнежен ларинкс. Думи, които ще те накарат да настръхнеш. Думи, с които ще затанцуваш непохватно и непринудено някакъв непознат невропаралитичен валс. Думи, които ще те накарат да повърнеш със свирепо отвращение. Думи, от които ще се загърчиш в някакъв катаклизмено-катарзисен космически оргазъм. Думи, които ще се забият безпощадно като обсидианов нож в сърцето на мозъка ти и с животинска жестокост ще разкъсат всички рационални концепции. Думи, които ще те накарат да убиеш. Думи, които ще те въздигнат с екзалтирано пърхане в пухкави розови облаци от кондензирали фантазии, след което серия саркастични словесни светкавици ще те сгромоляса обратно долу в мразовития пустинен екзистенц на ежедневието. Думи, които ще те накарат да закрещиш от удоволствие, и думи, които ще те накарат да завиеш от болка. Думи, които ще съкратят лицевите ти мускули и ще повдигнат крайчетата на устните ти. Думи, които ще стиснат двете половини на челюстта ти с 666 нютона и ще накарат зъбите ти да скърцат от злоба. Думи, които ще те разболеят, и думи, които ще те излекуват – психосоматично и независимо дали вярваш в това, или въобще го осъзнаваш. Думи, които ще те накарат с копнеж да разтвориш бедрата си, и думи, които ще те накарат да се затвориш аутистки в главата си. Думи, думи, думи. Думи, които не биха имали никакъв смисъл за теб, тъй като никога нямаше да могат да бъдат одумвани въобще, ако мен ме нямаше. Прочети го пак. Задуми се.
"Who needs touch when you"ve got words?"
(K. D. Cobain)
Думи, думи, думи. Главата ми е гроб на нечути слова. На погубени мисли и чувства. Със свръхсветлинна скорост възбудено гъмжат думите в нея. Светкавично се стрелкат напред-назад пиктограмите. Щуро се кискат с мегахерцови писъци транссенсуалните евфемизми и криптографските каламбури. Думите са всесилни и безотказни. Парчета сурова енергия, с които мога да направя всичко. Мога да загребвам дълбоко и напосоки с шепите на мисълта си безформени късове ектоплазмен хаос. Мога да ги моделирам като емоционален пластилин. Мога да им вдъхвам живот и да концентрирам и фокусирам скритата сила, от която са изтъкани. Мога дори да построя цял резервен свят, в който ти да живееш. Своеобразен резерват за последната жива химера. Но лабиринтът от мрачни нагънати мозъчни пасажи не е подходящо място да се загубиш. Там недоокастрените думи по ъглите на кривогледите коридори бръснат като едра шкурка, а и нещо би могло да те намери. Там глъч от далечни гласове прокънтява от време на време със сухия звънтеж на бивши стъклени изделия, гротескно изкривен от нелогичното ехо до патологично непоносима какофония, която като бръснач нацепва времето на гърчещи се кървави секунди. Думи, думи, думи. Главата ми е бездънна черна дупка, пълна с двусмислени думи и кърпени изречения, три синджира инверсии и осцилиращи образи, спираловидни синусоиди от съскащи силогизми и спонтанни семантични екстраполации. Крадешком се промъкват в нея призрачни прилагателни и безподложни пароксизми, параболични хиперболи и съсухрени сравнения. Конвулсивно се гърчат като някакви пияни пиявици недооглозгани глаголи, парализиращи прилагателни потръпват примамливо, а лингвогенетически несъвместими словоформи се сливат в буквални буквени съвкупления, зачевайки уродливи зародиши на инцидентни инцестицидни игрословици и абнормални анаграми, автономно мутиращи метафори и привидно парадоксални постулати. Думи, думи, думи. Думи, които ще жигосат безпощадно неподготвения ти изнежен ларинкс. Думи, които ще те накарат да настръхнеш. Думи, с които ще затанцуваш непохватно и непринудено някакъв непознат невропаралитичен валс. Думи, които ще те накарат да повърнеш със свирепо отвращение. Думи, от които ще се загърчиш в някакъв катаклизмено-катарзисен космически оргазъм. Думи, които ще се забият безпощадно като обсидианов нож в сърцето на мозъка ти и с животинска жестокост ще разкъсат всички рационални концепции. Думи, които ще те накарат да убиеш. Думи, които ще те въздигнат с екзалтирано пърхане в пухкави розови облаци от кондензирали фантазии, след което серия саркастични словесни светкавици ще те сгромоляса обратно долу в мразовития пустинен екзистенц на ежедневието. Думи, които ще те накарат да закрещиш от удоволствие, и думи, които ще те накарат да завиеш от болка. Думи, които ще съкратят лицевите ти мускули и ще повдигнат крайчетата на устните ти. Думи, които ще стиснат двете половини на челюстта ти с 666 нютона и ще накарат зъбите ти да скърцат от злоба. Думи, които ще те разболеят, и думи, които ще те излекуват – психосоматично и независимо дали вярваш в това, или въобще го осъзнаваш. Думи, които ще те накарат с копнеж да разтвориш бедрата си, и думи, които ще те накарат да се затвориш аутистки в главата си. Думи, думи, думи. Думи, които не биха имали никакъв смисъл за теб, тъй като никога нямаше да могат да бъдат одумвани въобще, ако мен ме нямаше. Прочети го пак. Задуми се.
Търсене
За този блог
Гласове: 43
